Зъбната имплантация е последователно лечение, а не една единствена манипулация. Ако знаете реда на етапите, по-лесно ще планирате посещенията си и ще задавате точни въпроси на лекаря. По-нататък е общата схема, както се дава в учебниците по хирургия и имплантология; конкретните срокове лекарят определя след проучване на всеки случай.

Първи етап: консултация и диагностика

Лекарят събира анамнеза: хронични заболявания, лекарства (включително антикоагуланти и бисфосфонати), тютюнопушене, алергии. След това се преглежда устната кухина, оценяват се венците и съседните зъби. За планирането обикновено се прави 3D томография (CBCT) – тя показва височината и широчината на костта, хода на долночелюстния канал и максиларния синус. В Yayla Dental Akademi след диагностиката пациентът получава писмен план на лечение с етапите и ориентировъчните срокове.

Втори етап: подготовка на устната кухина

Преди имплантацията се лекуват кариесите, отстранява се зъбният камък и се овладява възпалението на венците: според клиничната пародонтология инфекцията на венците е един от рисковите фактори за усложнения около импланта (Newman et al., 2019). Понякога се налагат екстракция на неперспективни зъби или костна аугментация.

Трети етап: хирургична интервенция

Имплантът се поставя под местна анестезия. Лекарят оформя ложе в костта, подбира диаметър и дължина на импланта по плана, фиксира го и зашива венеца. Принципите на хирургията – например минимална травма и контрол на охлаждането при подготвяне на костта – са описани в глава 14 от ръководството на Hupp и сътр. (2014). Продължителността зависи от броя на имплантите и от изходната ситуация.

Четвърти етап: остеоинтеграция

Остеоинтеграцията е трайно срастване на титановата повърхност с костта. Принципът е описан в дългосрочни наблюдения още в началото на 80-те години (Adell et al., 1981), а критериите за успех са предложени от Albrektsson и сътр. (1986). Обикновено за зарастването се отделят няколко седмици или месеца; в някои клинични ситуации е възможно по-ранно натоварване – това решава лекарят.

Пети етап: формирател, отпечатък и корона

След зарастването се поставя формирател на венеца, след което се взема отпечатък или дигитален скан и се изработва корона, мост или друга конструкция. Важно е формата на короната да позволява почистване на пространството около импланта – от това зависи дългосрочното състояние на тъканите.

Шести етап: контролни посещения

Имплантът изисква редовно наблюдение: преглед на венците, рентгенов контрол при нужда и професионална хигиена. Периимплантитът е възпалително заболяване на тъканите около импланта; разпространението му се оценява различно в прегледите и зависи от дефинициите (Derks & Tomasi, 2015) – затова превенцията и контролът са толкова важни.

Кому е подходяща и кой изисква допълнителна подготовка

Общи заболявания (например неконтролиран диабет), тютюнопушене, недостиг на кост и лоша хигиена не винаги изключват имплантация, но изискват индивидуална оценка и понякога допълнителни процедури. Без преглед не може да се даде недвусмислен отговор „може“ или „не може“.

Често задавани въпроси

Болезнена ли е имплантацията?

Операцията се извършва под местно обезболяване. След нея са възможни оток и дискомфорт, които обикновено се овладяват с препарати, препоръчани от лекаря. Индивидуалните усещания се различават.

Колко трае цялото лечение?

От няколко седмици до няколко месеца – зависи от състоянието на костта, броя на имплантите и избрания протокол. Точните срокове се посочват в плана на лечение.

Нужна ли е томография преди операцията?

В повечето случаи да: 3D снимката помага да се оцени обемът на костта и безопасното разположение на импланта.

Може ли лечението да започне по време на пътуване до Истанбул?

Консултацията и диагностиката могат да се планират предварително през WhatsApp; лекарят ще обясни колко посещения ще са нужни.

Търсите консултация за имплант? Можете да се запишете за преглед и да се запознаете с подхода на д-р Мехмет Фуат Бозаба.

Литература

• Resnik, R. R., & Misch, C. E. (2018). Misch’s avoiding complications in oral implantology. Elsevier.
• Adell, R., Lekholm, U., Rockler, B., & Brånemark, P.-I. (1981). A 15-year study of osseointegrated implants in the treatment of the edentulous jaw. International Journal of Oral Surgery, 10(6), 387–416. PubMed ↗
• Albrektsson, T., Zarb, G., Worthington, P., & Eriksson, A. R. (1986). The long-term efficacy of currently used dental implants: A review and proposed criteria of success. International Journal of Oral & Maxillofacial Implants, 1(1), 11–25. PubMed ↗
• Hupp, J. R., Ellis, E., & Tucker, M. R. (2014). Implant treatment: Basic concepts and techniques (Chapter 14, pp. 234–263). In Contemporary oral and maxillofacial surgery (6th ed.). Elsevier.
• Newman, M. G., Takei, H. H., Klokkevold, P. R., & Carranza, F. A. (2019). Newman and Carranza’s clinical periodontology (13th ed.). Elsevier.
• Derks, J., & Tomasi, C. (2015). Peri-implant health and disease. A systematic review of current epidemiology. Journal of Clinical Periodontology, 42(Suppl 16), S158–S171. PubMed ↗

Търсене в бази данни: PubMed · Google Scholar · Scopus · Web of Science · Embase · NIH PMC. Scopus, Web of Science и Embase може да изискват институционален достъп.

Статията е с информационна цел и не представлява диагноза или медицински съвет. Видът и сроковете на лечението се определят само след преглед и диагностика; резултатът зависи от индивидуалните особености и не може да бъде обещан. За диагностика се обърнете към зъболекар.

Прегледана от Dr. Dt. Mehmet Fuat Bozaba, специалист по пародонтология и орална хирургия.

Yayla Dental Akademi, Ferit Selimpaşa Cad. No:44A, Bahçelievler/İstanbul · тел. +90 544 289 66 33 · пон–съб 10:00–21:00 (неделя – почивен ден) · WhatsApp